Нашите предци разказват, че манастирът е съществувал в годините на ранното християнство, като голямо духовно средище. Манастирското братство наброявало около 30 монаси, които поддържали духовни връзки със Света Гора /Атон/. На около те отглеждали лозя.В околността има запазени основи от коритница за мелене на грозде. Направеното вино прекарвали с мулета до Светогорските манастири за Отслужване на Света Литургия.

По време на мюсюлманското нашествие, манастирът е опожарен и сринат до основи.

В далечната 1902г.на този хълм по Божий промисъл била намерена малка икона  на Света Богородица с Младенеца.Иконата била намерена, по съновидение, от баба Цвята Серафимова/1840г.- 1933г./ Тя не била случайна жена, била доведена  в селото като бедно сираче от Варвара- жената на дядо Йован Газянов и там я отгледали.. По предание се знае,че била родена в някое от селата по поречието на река Струма, но живяла в село Добротино, и от там е доведена в село Баничан.По късно се омъжила за Серафим Тинев и им се родили три деца. Цвята Серафимова била надарена с пророчески дарби, които се проявяват в ранна възраст и се развиват до края на живота и.Много предсказания направила тя през живота си, които по-старите хора разказват, и които са се сбъднали през годините.

Голяма била изненадата на селяните, когато баба Цвята им показала иконата, намерена на хълма  над селото.Те построили малък дъсчен параклис и започнали да се черкуват тук на Богородичните празници.В този вид параклиса просъществувал до1949г.

През 1949г.при прот.Стефан Митев /от с.Попово Шуменско/,който бил свещеник в с.Баничан по това време, се изгражда стабилна постройка от каменна зидария.Когато църквата била готова, сам свещеникът изработил иконостаса понеже разбирал от дърводелство. Той бил много добър духовник и проповедник на словото Божие.Съумял да създаде дейно църковно настоятелство,което със своето усърдие във вярата успяло да направи последващи  разширения на църквата и да построй сгради за приют на поклонниците.

По същото време на манастира често идвал един младеж от с. Ковачевица-Йорданчо Дрянков,който помагал при направата на аязмото, а по-късно изчезнал и тайно заминал за Асеновград и Кръстова гора.Той мъченически загинал за вярата и всички го знаят като Брат Йорданчо.

През 1960г. се започва строеж на камбанарията първи етаж .

През 1970г. при свещеник Иван Куков /от с. Борово/ се построява магерница /манастирска кухня/.

През 1975г.при свещено иконом Ангел Товиров се започва строеж на източното крило на манастира.Построява се нартекса и  двете стай за поклоннците.Вдига се  втори етаж на камбанарията,закупуват се и камбани от гр. София. Всички материали се пренасят на ръце от селото до  мястото на строежа.

До края на 1976г.всичко било завършено и мястото придобива манастирски облик.

Тук заслужено ще споменем имената на усърдните в Божието дело църковни настоятели и миряни, които не жалеха сили и време, за да построят манастира”Успение на Света Богородица”Защото само общността от хора обединени от своята вяра мога да съградят един храм.

Те са: майстори зидари-Георги Алабашев,Димитър Тропчев,Андрея Досев,общи работници- Асен Делигеоргиев, Никола Башаков, Гроздан Серафимов и Костадин Джибов – настоятели, Богдан Цветков – дарител.

Майстори зидари на камбанарията: Борис Петков, Димитър Тропчев, Георги Н.Серафимов, Спас Стаменов-клисар, Костадин Джибов- певец и настоятел, Стоян Попов.

Майстори зидари на втори етап на разширение: Ангел Панчев, Никола Зимпаров, Сотир Шапков, Любен Кундев, Атанас Хаджиев.

В началото на 80-те години на 20-ти век се извършва третото разширение на манастирската църква.Северозападната част на църквата е изградена върху стари основи. Разширението се прави на югоизток, както е в сегашният му вид. Прави се и нов иконостас със красива дърворезба и  икони рисувани от художници иконописци на 80-те години на 20-ти век.Строителството се извършва с благословията на Негово Високопреосвещенство  св.Неврокопски  митрополит Пимен.

В църковният живот на енорията се включват доста жени, които заедно с Тодорка Узунова/певица в църквата от 1976г./ вземат дейно участие във втория и третия етапи от разширението на манастира.Те се грижат за обзавеждане на магерницата/ манастирската кухня/ и стаите за подслон на поклонниците,както и за посрещане и изпращане на всички гости на манастира, с топла бобена чорба  и курбан за здраве и спасение.През годините /1984г.,1989г./ тези усърдни  в църковното дело жени,засаждат и дълги години отглеждат манастирско лозе и зеленчукова градина. Те са : Тодорка Узунова , Иванка Башакова, Велика Ат. Бунева,Водичка Цветкова, Елена Серафмова,Тодорка Серафимова, баба Велика от с.Господинци, баба Мария Найкова от гр.Гоце Делчев и др.

При така създадените условия от средата на 80-те годни на 20-ти век започва едно духовно разрастване на манастира”Успение на Пресвета Богородица„ в с. Баничан.

Мястото е тихо, спокойно,красиво,западно от манастира в китна люлякова горичка се намира аязмо /изворче / с лековита вода. Има  десетки свидетелства за излекуване  на хора от различни болести, при отправяне на горещи молитви към Пресвета Богородица и умиване с водата от аязмото.Поклонниците от близки и далечни населени места се увеличават с всяка следваща година,все повече и повече. Засилва се нуждата от направата на стабилен път  до манастира, както и електрифицирането му.

 

През 1991г.-1992г.голяма грижа за електрификацията на манастира поемат нашите съселяни Иван Славчев, Кирил Бл. Товиров, Георги Бл. Юсев и Димитър Михов. При посещение на манастира и в духовен разговор с Костадин Медарев /клисар по това време/ те стига до единомислието и амбицията  да направят електропровод и мястото да бъде осветено. Разрешението идва от там,че при  ликвидацията на ТКЗС-то /1990г.-1991г./,електропровода до бившите овчарници бил освободен от употреба като ненужен.Като  настоящи работници в електроснабдяване гр. Гоце Делчев те се застъпват и организират преместването на същия в посока към манастира „Успение на Пресвета Богородица”. С голямо желание се включват всички млади хора от селото,преместват стълбовете от бившите овчарници и ги полагат отново в посока от старото село Бничан до манастира.Така за кратко време електрифицирането било осъществено.

На 08.09.1991г.”Рождество на Пресвета Богородица” манастирът е осветен от Негово Високопреосвещенство св.Неврокопски митрополит Пимен в присъствието на около 15 духовници от Света Неврокопска Духовна Епархия и много миряни.

В периода  2009г.-2014г.при свещенството на прот. Николай С. Давидов /свещник в с.Баничан от 24.04.2002г./ е направен основен ремонт на старият път до манастира върху,който са нанесени тонове баластра и пръст, с цел да се получи добра спойка,устойчива на природните условия.През всичките години от тогава пътят се ре- хабилитира, заедно с отводнителните канавки направени към него.

През 2010г. са проведени строителни работи, при които е построена нова магерница /кухня/  с необходимото кухненско обзавеждане. Свързана е с водопровод от водоема/изкопан на ръка от Георги Узунов в началото на 90-те години на 20-ти век/, който се ползва през лятото, но периодично трябва да се почиства.

През годините от 2010г. до настоящият момент в манастира „Успение на Пресвета Богородица „ се провеждат летни лагери по Вероучение  за децата на село Баничан на възраст от 8 г. до 14 години.